От Дневника: 4. Сън
Пропътувах 13 000 км, за да се явя на интервю за работа. Интервюто беше на всеобщия език. Продължи не повече от 15 минути. Аз закъснях с около пет, тъй като полетът ми не беше точен и се наложи да ходя пеша до местоназначението. Подадоха ми договор с посочена заплата, неособено точен адрес и единственото, което успях да попитам старейшината, преди всички да се изнесат, беше дали ми покриват наема. Подписах. Отмина данданията и се озовах сама в непознат свят. Огледах наоколо и видях само един блок. Запътих се директно към него, като пред мен хлопнаха вратата двама от другите учители, посетили интервюто. Предполагам, и те са подписали. Загледах се в звънците отвън. Започнах старателно да издирвам името си с надежда да открия номера на апартамента, в който се очакваше да пребивавам. Четири реда с имена. Внимателно препрочитам дори изтритите и заличени надписи, тъй като не откривам моето. Поне не това, с което би трябвало да ме познават тук. На номер 1 виждам Ана Джонсън, но това...