Дневник на един добре прикрит вътрешен хаос

 Демокрацията е като градина. Ако не я поддържаш – обраства с бурени. Така е навсякъде: в политиката, на работа, в приятелствата, в собствения ни вътрешен свят. А най-бързо умира градината на уморения човек — този, който се прибира, налива си едно за отпускане, пуска телевизора да шуми на заден фон и се вторачва в една точка, просто за да заглуши деня. Но когато притъпиш сетивата, притъпяваш и силата да се бориш. Оставяш градината си без пазач. А там, където човекът спира да мисли, да пита и да усеща — бурените растат най-бързо.

  Вървя аз бавно през моята си буря, Момент преди да се удавя — шепа смях ме хваща за ръката. Една малка светулка в тъмното, която не спира бурята, но ми връща дъха.

Имам 3 етапа  Малки, средни и големи Всеки се опитва да ме прецака Събуждайки в ума ми несъществуващи проблеми Дано един ден да преобуча Счупената си система И да се науча Че няма реални проблеми