Поезия: Вървя
Не искам да плача и стискам зъби Когато боли ме, пред очите мъгла Когато се смея отвътре съм друга Понякога вярвам, че ще умра А пътят е дълаг, ще има да крача По тези ситни остри стъкла Не ме страх и да се порежа Стискъм зъби и бавно вървя Държа се на косъм, скалата се чупи Гледам надолу и сякаш вися Държи ме ръката, която без думи Ме кара да вярвам, че мога да полетя...