От дневника: 25.01.2026

Дълго поседях на стола пред компютъра. Цяла сутрин мъдря кое от разпилените блогове да отиде в този мой нов дневник. Потопих се в стари и нови мисли. Интересни думи излязоха оттам. Интересни поне за моята особа.

От толкова седене ме заболя кръстът и реших да стана, за да напръскам мухъла в кухнята. От онези дни видях, че стената събира конденз, а по прозореца има гаден мухъл. Напръсках със Саво и оставих да постои. Ароматът се просмука през затворените врати и апартаментът стана трудно поносим. Отворих кухнята и хола да проветря. След около час пръскане и търкане свалих над 90% от ужаса. За мен това си е успех. Влагоабсорбаторът, който измъкнах снощи от шкафа, до сутринта беше пълен с вода. Чисто чудо е, че в кухнята не се образуват облаци и гръмотевични бури с дъжд при такива количества изпарена вода.

Върнах се на компютъра. Днес не се насилвам да съм продуктивна и въпреки това успях да напиша цяла песен по запитване от Fiverr, както и още една — за мен си. Пях. Писах. Пях отново. Такива дни, в които нищо не ме притиска, са много важни.

Хремата днес не ме мори толкова, та затова успях да попея.

Видях, че уърк бестито е писало. В последно време се оплаква от това, че въздухът трябвало да се диша. Така се усеща. Пали от половин оборот и ме обвинява, задето не съм на работа. 😅 Опитвам се да не обръщам внимание на грубото му отношение, защото знам точно този тип бърнаут, но имам чувството, че дори тъпите ми шеги го дразнят. Нямам идея какво се очаква от мен. Дето се вика — насреща съм и помагам с каквото мога, дори в почивни дни. Ако този човек не си намери читав аутлет на гнева, който таи, скоро най-вероятно ще прекъсна разговорите си с него. Уважавам го, но търпението и разбирателството също си имат граници.

С другото ми работно бести пък напоследък не говорим особено. Опитвам се, но тя сякаш се сдържа и държи само общи приказки. Може да ми е обидена заради мои изказвания относно част от нейния колектив. Такива неща ми напомнят защо дълго време не исках да се сближавам с никого. Винаги има драма.

Поне вкъщи всичко ми е топ. Освен котките, които явно не отглеждам правилно и започват да правят мизерия.

Това е едно дълго ентри, описващо всеки аспект и всяка мисъл, която в момента прекрачва главата ми. Боли ме кръстът, стомахът, главата… Искам настинката да си отива вече и да се върне енергията от миналата седмица. Знам, че няма — влизам в ПМС, та енергия чак след две седмици, хахаха.

Готвя боб. Искам да поиграя fallout обаче кръста не ми позволява да седна на стола. Искам също така да разпердушя ламината от котешката стая, но нямам енергия. Искам да спя. Искам да се оплача на някой, че искам да свърша всичко. Мисля, че се завръща неспокойната ми страна. За целта си пускам ITIIITIATIIHYWIHYW или както там се казваше тази песен на Blackshape, и се излягам за да си почина. Изморих се. А е едва 16:41