От дневника: 30.01.2026

Пльоснах се като жаба на леглото. Чувствах се премазана, сякаш цял ден бях орала. А всъщност денят не мина в тежък физически труд. Събудих се след 9:30, от съобщение в Месинджър. Половинката ме питаше дали съм се наспала. Е, явно бях се наспала. Станах, направих кафе, докопах някакви бисквити, оставих и двете неща на бюрото, пуснах компютъра и знаех, че денят ще е креативен. Имах да запиша и доизгладя песен, която записах за клиент. 3 бисквити, половин чаша кафе и 10 минутен сутрешен монолог за да събудя гласа си бяха що годе достатъчни като разгрявка. Спрях колоните, затворих вратата, за да не се чуват мяукащи създания и включих микрофона. Вече беше станало към 11, когато успях да приключа записа. Микса обаче ми отне още час, като човек, който не е от най-способните. Към обяд успях да доизкусуря текстовия файл и изпратих записа на човека. Обаче нещо ме човъркаше да пиша още. Взех почивка за да обядвам. Около 2 беше станало, когато продусър ми изплю приемлив инструментал, върху който да творя. 

Захванах се да пиша и се получи нещо, което нарекох I see. До 5 беше записана и миксирана като демо, а до 8 вече беше качена в дистро и всички платформи. Тази година съм решила да не се спирам от качване на демо версии в нета. Тъй или иначе почти нито една от песните ми никога не е звучала "готова". 

И макар, че цял ден правих нещо, което наричам свое хоби, в края на деня съм капнала. 

Проснах се с надеждата да поспя. 

Тъжното е, че половинката ми заспа преди мен. Сънува сладък сън, намиращ се в дъскорезница, а аз имам ден-два до цикъл и раздразнението ми е в най-високите си нива. 

Не мога да заспя при тоя шум, а не мога и да го убия. Ще ми липсва после. Пък и е незаконно. Иначе бих го натиснала с възглавницата, докато не чуя тишина ..  Няма да е днес. И все пак ще бъде дълга къса нощ. Вече е почти полунощ, а утре ще ставам в 5:30. Ако въобще заспя.