От дневника: 15. Размисли

Едва сега започвам да разбирам. Имам нужда от хора в живота си, с които да анализирам ситуации. Оказва се, че нуждата ми от социални контакти си проличава в моментите, в които не мога да застана на едно място. Наричам това вид хиперактивност.

Последните дни имам неописуемо желание да се движа. Два почивни дни прекарах в ходене пеша до центъра и обратно, в дъжд и студ. Едната вечер имах супер странни сънища, в които не спирах да тичам, опитвайки се да избегна констатации, които мозъкът ми се опитваше да направи. Изглежда, че физическата ми активност се повишава, когато изпитвам някакъв тип притеснение. Обърканите ми мисли водят до желание да изтощя тялото си, а то сякаш генерира все повече енергия.

Няколко разговора по-късно, с мнения, валидирани от хора, които смятам за бестита, схващам, че отклонението в мислите ми е невалидно — самообвинение, породено от оувъртинк. Оувъртинк, породен от страх да не изгубя това, което има истинско значение за мен.

Свързвам създаването на нови приятелства със загуби. Това е изключително точното изречение, което описва защо изпитвам вина в моменти, в които няма причина за това. През всички години на осъзнат живот съм получавала критика, неразбирателство и нагнетяване на чувство за вина. Не ми е било позволено да се чувствам щастлива с хора, които не са ми били гадже или приятели от детството.

И когато осъзнаваш, че започваш да изпитваш щастие около човек, който е от противоположния пол, автоматично мозъкът ти започва да ти казва, че не е нормално. За щастие разумът ми успява да отдели видовете щастие и видовете привързаност към хора. Нещо, което при неправилно описание се възприема като кръш или влюбване, всъщност няма нищо общо. Защото един кръш трябва да включва онова чувство на сексуализиране и пориви, което е коренно различно от вълнението да имаш приятел около себе си.

Знам и разпознавам това от самото начало, но описанието на ситуацията ми е изключително трудно. Трудно е заради годините, в които ми е било забранено да разговарям с мъже. Трудно е заради реакции, породени от неправилно разчитане на ситуацията. Трудно е поради мисълта, вглъбена в главата ми: „Избирай едното или другото.“

Избор, който се надявам веднъж да направя заради себе си, а не заради останалите.

Искам да имам хора, на които имам доверие и които чувствам като близки. Дори през преходните моменти. Хора, които държат мозъка ми буден и ме карат да задавам въпроси. И не искам да ме е страх или срам от това. Искам да имам приятели.

Не искам много, нали?

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

3. Едно разсъждение без смисъл

Понякога няма правилен начин за реакция. Всяка гледна точка е вярна за човека, който я носи. Моята борба често е тиха и вътрешна – борба със себе си и със система, която не работи, но се преструва, че работи. Свят, в който опитът да промениш нещо те прави неудобен, а не полезен. Вярвам в работещи системи. Наивна мечта за човек, израснал сред неработещи. И въпреки това не мога да спра да настоявам. Това настояване често се възприема като егоизъм – защото отказвам да мълча, защото защитавам мнение, защото понякога го правя шумно. Истината е, че тишината рядко променя нещо. Можеш да зададеш правилните въпроси спокойно, да посочваш проблеми отново и отново – и никой да не чуе. Промяната често идва в момент на яд, когато гласът се повиши и неудобството стане видимо. Не е красиво, но така работи системата. Често изчаквам. Гледам. Опитвам се да разбера колко от нас не са „ок“. И когато виждам, че не съм сама, искам да направя нещо – не за себе си, а за всички. Но вместо съюзници, често получа...
Прочетете още

От дневника: 31.01.2026

Стоя пред белия екран, а малката чертичка мига нагло. Сякаш ми казва - "какво го мислиш, сякаш ще пишеш нещо смислено?". Присмива се на нерешителността ми. Мислех да започна с това как светлината на декоративните крушки се процежда през дефектиралата 3д изпринтена ръка, служеща за шейдър. Как линиите сянка по тавана и стените разминават своята съразмерност и това ме бъгва.  След като тази мисъл отмина, мислех да пиша за това как се борим с миризма от котешка урина. Как една от котките ми направи беля и опика пакет с плочки и стената зад него, което доведе до голямо почистване и преместване преди час. Как разопаковането и изхвърлянето на кашоните от бъдещите ни плочки се оказа доста неприятна задача, както и преместването на всички 15 пакета на терасата. Как ензимния спрей може би има ефект, тъй като вече е по-поносим въздухът вкъщи.  Зяпайки в белия празен екран, през мисълта ми мина и тежината на телефонът ми, подпрян на малкия ми пръст. Замислих се как деформираме телата си...
Прочетете още

2. Паяжина

На плота имаше фин памук, педя дълъг, простиращ се между стойката с буркани за подправки и бурканче фъстъчено масло. Появил се бе последните 3-4 часа, докато гледаме Stranger things. Мога да се закълна, че преди това го нямаше, тъй като ползвах някои от подправките от стойката. Между двата предмета имаше тетрадка, в която записваме резултатите от дарц, а върху нея имуностимуланта ми. Усетих, че носа започва да ми се запушва и общото ми състояние да заприличва на нещо като старт на настинка. Затова реших, че е хубаво да се подкрепя в сезона на гриповете.  Понечих да взема блистера с хапчета, но когато ръката ми усети съпротива и оплитане в гъстата паяжина се стреснах. Имам остатъчна фобия от осмокраки, останала от детските години. Не ги харесвам. След няколко вика към половинката, които не бяха чути, се въоръжих със смелост и лека по лека разделих предметите, така че да се разкъса плътния памук между тях. С два пръста, сякаш хващам чуплива бомба издърпах блистера и го обърнах за бър...
Прочетете още