От дневника: 17. Крачка напред

 Преоткривам промяната в настроенията си всеки ден и всяка минута. А колкото повече време живея със себе си, толкова повече от тях виждам и съзнавам. 

Утре е денят, в който стават 2 години от както решихме с моя човек, че ще сме хората един за друг. И утре е денят, в който официално ще обявим, че си обещаваме да пазим един друг за много по-дълго време. Решихме да се сгодим, сякаш на шега. А с всеки ден премисляйки това ни решение, ставам все по-щастлива от решението да пристъпим една крачка напред. Сякаш пречупвам развитието в застой и живота продължава. Сякаш вечно затворени врати се отварят и сме готови да погледнем към светлина. 
20 години живея в своят собствен мрак и светлината звучи облекчаващо. Смятам, че съм готова да сменя мрак и отчаяни опити за вдишване за светлина и свеж въздух. Мисълта, че има човек когото обожавам и той е склонен да си прекара живота с мен е доста позитивна. И макар поквареният ми мозък да се опитва всякак да всява съмнение в светлото ми бъдеще, не мога да спра да усещам нещо, което мога да опиша само като щастие. 

Искам светът да знае, че някой се прецака да ме вземе. :D 

Все повече усещам желание да изляза от скривалището, в което се напъхах преди 18 години. Все повече искам хората, които смятам за смислени да бъдат поне на половина щастливи колкото мен. 
Все повече искам да имам приятели. Може би защото осъзнавам, че ако правя сватба няма кой да поканя. Хората, които искам да споделят щастието ми се броят на едната ми ръка. 

Осъзнавам, че съм запазила само смислените хора. И това е страхотно! Защото малко хора могат да се похвалят и с един такъв човек. 

Правя крачка напред. Вълните не ме събориха, макар да бях на крачка от смъртта на 23...
Вълните ми показаха, че мога. А човека до мен, ми показа, че си е заслужавало да се задържа през всички тези бури. 

Чувствам се спасена...