Кратки истории: Плувайки към вкъщи

 Телепортирах се на поляната около 15:30 часа. Преноса на материята, наречена "аз" ми коства цялата мисловна дейност и не успях да отворя портал обратно. 
Открих майка ми, загледана в дърветата отсреща. Сякаш не й се тръгваше, но нямахме много време и трябваше да я измъкна от там. Обясни ми, че е обходила близките хълмове и няма нищо повече за откриване отвъд това място. 
След кратко убеждение, стигнахме до консенсус, че нямаме много време и трябва да се махаме от там. 
Поведох я през пътеката към езерото. Единствения бърз път към вкъщи. Водата беше придошла и наближавайки я, започнах да се чудя как да преминем. Бях забравила за пътеката, която се образува при прииждащата вода. Подводен път, криволичещ - достатъчно високо, за да не мокрим повече от коленете си. Бях на косъм да стъпя в плаващия пясък. Дори не мога да повярвам, че бях забравила за него. Но така ми действат порталите. Мисъл 0. 
Отне ни около половин час, джапайки из криволичещата подводна пътека, за да открием, че краят й не е достатъчно близо до бетона. 
Майка ми се хвърли първа във водата и поведе към закритите басейни. 7 последователни басейна под изоставените сгради на централата. Преминавахме ги един след друг, като бяха отделени с малки пролуки с винилови щори. След повдигането на всяка щора, сякаш водата ставаше все по-топла и по-топла. Всеки басейн беше различен. Последния може би беше с температура над 40 градуса. Правеше дишането и плуването по-трудни. Но се усещаше приятно, като се сетя колко студен беше първия. 
Изскочихме от басейна в малка стая приличаща на съблекалня. Изглежда, че сме предвидили това ни начинание, тъй като там ни чакаха сухи дрехи. 
Навън вече беше тъмно и в далечината се чуваха писъците на създания, които не искаме да срещаме очи в очи. 
Бяхме се прибрали тъкмо на време. Все още не зная, какво търсеше майка ми там. Мисля си, че нямаше намерения да се прибира. Ако не бях отишла и не се чувстваше длъжна да ме преведе обратно - може би сега щеше да е там в тъмнината. Оставяйки се да бъде погълната от магията на нощта. 

Просто сън.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

3. Едно разсъждение без смисъл

Понякога няма правилен начин за реакция. Всяка гледна точка е вярна за човека, който я носи. Моята борба често е тиха и вътрешна – борба със себе си и със система, която не работи, но се преструва, че работи. Свят, в който опитът да промениш нещо те прави неудобен, а не полезен. Вярвам в работещи системи. Наивна мечта за човек, израснал сред неработещи. И въпреки това не мога да спра да настоявам. Това настояване често се възприема като егоизъм – защото отказвам да мълча, защото защитавам мнение, защото понякога го правя шумно. Истината е, че тишината рядко променя нещо. Можеш да зададеш правилните въпроси спокойно, да посочваш проблеми отново и отново – и никой да не чуе. Промяната често идва в момент на яд, когато гласът се повиши и неудобството стане видимо. Не е красиво, но така работи системата. Често изчаквам. Гледам. Опитвам се да разбера колко от нас не са „ок“. И когато виждам, че не съм сама, искам да направя нещо – не за себе си, а за всички. Но вместо съюзници, често получа...
Прочетете още

От дневника: 31.01.2026

Стоя пред белия екран, а малката чертичка мига нагло. Сякаш ми казва - "какво го мислиш, сякаш ще пишеш нещо смислено?". Присмива се на нерешителността ми. Мислех да започна с това как светлината на декоративните крушки се процежда през дефектиралата 3д изпринтена ръка, служеща за шейдър. Как линиите сянка по тавана и стените разминават своята съразмерност и това ме бъгва.  След като тази мисъл отмина, мислех да пиша за това как се борим с миризма от котешка урина. Как една от котките ми направи беля и опика пакет с плочки и стената зад него, което доведе до голямо почистване и преместване преди час. Как разопаковането и изхвърлянето на кашоните от бъдещите ни плочки се оказа доста неприятна задача, както и преместването на всички 15 пакета на терасата. Как ензимния спрей може би има ефект, тъй като вече е по-поносим въздухът вкъщи.  Зяпайки в белия празен екран, през мисълта ми мина и тежината на телефонът ми, подпрян на малкия ми пръст. Замислих се как деформираме телата си...
Прочетете още

2. Паяжина

На плота имаше фин памук, педя дълъг, простиращ се между стойката с буркани за подправки и бурканче фъстъчено масло. Появил се бе последните 3-4 часа, докато гледаме Stranger things. Мога да се закълна, че преди това го нямаше, тъй като ползвах някои от подправките от стойката. Между двата предмета имаше тетрадка, в която записваме резултатите от дарц, а върху нея имуностимуланта ми. Усетих, че носа започва да ми се запушва и общото ми състояние да заприличва на нещо като старт на настинка. Затова реших, че е хубаво да се подкрепя в сезона на гриповете.  Понечих да взема блистера с хапчета, но когато ръката ми усети съпротива и оплитане в гъстата паяжина се стреснах. Имам остатъчна фобия от осмокраки, останала от детските години. Не ги харесвам. След няколко вика към половинката, които не бяха чути, се въоръжих със смелост и лека по лека разделих предметите, така че да се разкъса плътния памук между тях. С два пръста, сякаш хващам чуплива бомба издърпах блистера и го обърнах за бър...
Прочетете още