Мисъл: 28.03.2026
Уязвимостта е силата да допуснеш да бъдеш наранен.
Безсилна
Безсилна В мъничка претрупана стая стоя Изморена От заплетени мисли, пълна глава Не искам Нищо кой знай какво от света Просто Безкрайният шум да е тишина
Популярни публикации от този блог
От дневника: 09.04.2026
Пътеките, които избирам, не са просто права линия. В повечето случаи дори не са най-светлите. Къде е чарът на това да виждаш крайната цел? Има нещо магично в това да си постоянно изгубен. В постоянно търсене на причина да продължаваш да правиш, това което правиш. Инак не е ли твърде скучно. Хващаш една права линия, вървиш към края й и какво? Стигаш до края? А после? Хващаш нова права пътека и повтаряш това до живот? Не мога да си го представя. Смятам, че единственото нещо което хваща интереса ми и успявам да не изоставя са комплексните, непредвидими неща. Дори с хората постъпвам по същия начин. Успявам ли да разбера някой, той става скучен и безинтересен. Мога да дам и сравнение с музиката - ако е просто една права семпла мелодия омръзва след 3-то повторение. Мелодията трябва да се смени и разчупи, за да се запиташ какво следва. Обичам да създавам музиката си, по начина, по който избирам пътеките си. Мрачна. До кога ли ще имам силите да вървя обаче. Т...
Lyrics: iwiwsty
I cut my edges, made them smooth Still no one wants to hold me I've spent most of my youth In a crowd, feeling lonely In your eyes I could die I wish you were somebody to me I wish I was somebody to you I want to tell you my truth But then you could easily control me In your eyes I could die I wish you were somebody to me I wish I was somebody to you I wish I was somebody to you
Коментари
Публикуване на коментар