Събуждане

Събудих се от кошмар, но не напълно.

Тялото ми беше будно, а съзнанието – все още заседнало някъде по средата. Затворих очи с мисълта да открадна още няколко минути сън. И тогава започна.

Щом клепачите ми се допираха, се появяваше звук. Гласове. Музика. Нещо като далечен хор от деца, които пеят точно до мен. Отварях очи – тишина. Затварях ги – отново там. Все едно някой натискаше „play“ и „pause“ с всяко мое мигане.

Не беше сън. Не беше и реалност.

По-късно разбрах, че това състояние си има име – онзи странен праг между будността и съня, където мозъкът все още сънува, но ти вече слушаш. - хипнагогични халюцинации. 

Място, в което реалността не свършва изведнъж, а просто… започва да се размива.