Поезия: Юг

Те мислеха, че водят ме на юг

Където в плен са техните душици клети

Ръка подадох, сетне стиснах я в юмрук

Душата ми не е за тези клетки...

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Безсилна

Безсилна В мъничка претрупана стая стоя Изморена От заплетени мисли, пълна глава Не искам Нищо кой знай какво от света Просто Безкрайният шум да е тишина
Прочетете още

От дневника: 09.04.2026

 Пътеките, които избирам, не са просто права линия. В повечето случаи дори не са най-светлите. Къде е чарът на това да виждаш крайната цел?  Има нещо магично в това да си постоянно изгубен. В постоянно търсене на причина да продължаваш да правиш, това което правиш. Инак не е ли твърде скучно. Хващаш една права линия, вървиш към края й и какво? Стигаш до края? А после? Хващаш нова права пътека и повтаряш това до живот?  Не мога да си го представя.  Смятам, че единственото нещо което хваща интереса ми и успявам да не изоставя са комплексните, непредвидими неща. Дори с хората постъпвам по същия начин. Успявам ли да разбера някой, той става скучен и безинтересен.  Мога да дам и сравнение с музиката - ако е просто една права семпла мелодия омръзва след 3-то повторение. Мелодията трябва да се смени и разчупи, за да се запиташ какво следва. Обичам да създавам музиката си, по начина, по който избирам пътеките си. Мрачна.  До кога ли ще имам силите да вървя обаче. Т...
Прочетете още

Lyrics: iwiwsty

I cut my edges, made them smooth Still no one wants to hold me I've spent most of my youth In a crowd, feeling lonely In your eyes I could die I wish you were somebody to me I wish I was somebody to you I want to tell you my truth But then you could easily control me In your eyes I could die I wish you were somebody to me I wish I was somebody to you I wish I was somebody to you
Прочетете още